Тъй като брат ми скоро ще стане баща, цялото семейство трябва да му помогне. Той е толкова твърдо решен, че всички са му длъжни. Да, тя си отиде!
Аз все още нямам деца. Това е добре. Искам да живея за себе си и да си стъпя на краката. Не знам защо Андрей предприе тази стъпка толкова рано. Явно просто не е мислил за последствията.
Още от дете родителите ми изискваха повече от мен, отколкото от брат ми, защото съм по-голям. Да уча по-усърдно, да работя по-усърдно, да си търся по-доходоносна работа. А брат ми пътуваше от място на място и плюеше по родителите ми. Андрей не искаше да учи или да работи. Защо да го прави, след като родителите му щяха да го правят?
Отначало помагах на брат ми. Дори се опитах да намеря работа на Андрей при мой приятел. Но той не искаше да работи там – това не е царско място.
Скоро си намери работа в някаква кантора, където не се налага да работиш много, но заплатата е една стотинка. Оженил се, родило му се дете, но останал при родителите си.
Двамата свободни хора буквално взеха последното парче хляб от родителите ми. Татко трябваше да си намери допълнителна работа, защото те просто не можеха да се справят. И той се радваше, че се е махнал от къщи, защото там цареше истинска лудница.
Слава Богу, че вече живеех сам. Баба ми ми остави апартамента си. Майка ми се опита да намекне, че Андрей се нуждае повече от апартамента, защото има семейство, но аз бързо я поставих на мястото ѝ и дадох да се разбере, че брат ми няма нищо общо с този имот. Не съм го принуждавала да се ожени и да създаде семейство. Той е мъж, трябва сам да решава жилищните и финансовите си въпроси, а не да седи на врата на родителите си.
Майка ми дълго време се възмущаваше от мен. Съвестта ми обаче понякога ме измъчваше, затова им помагах финансово. Скоро обаче тя забеляза, че всичките ми траншове се харчат за разни глупости, и затвори магазина. Например можех да дам на брат ми няколко хиляди лева, а жена му използваше парите, за да си купи козметика и скариди. Необходимост, казвате? Нека седят на вода и хляб.
Наскоро купих на майка ми модерен парен моп, а всички стари парцали и уреди за чистене изхвърлих, за да й е по-лесно да чисти. Ето как подаръкът ми отиде при брат ми.
Когато брат ми обяви, че скоро ще има дете, родителите ми се просълзиха от щастие. Но как можеш да бъдеш щастлив, когато те нямат пари дори за памперси? Брат ми се опомни почти точно преди раждането и ми каза:
– Щеше да ходиш на море? Може би можеш да отложиш пътуването и да ни помогнеш да купим всичко за бебето? Наскоро бяхте на почивка, тази година може да минете и без море.
Наистина щях да ходя на море. Купих пътуването, имам билети, дори си опаковах куфара. Ето защо не смятах да отменям нищо. А ако брат ми си направи бебе, трябва сам да се погрижи за него. Трябва да планираш живота си по някакъв начин, да обмисляш нещата, нали?
Никога нямаше да реша да имам бебе, ако нямах финансова възглавница. Естествено, отказах на брат ми. Когато майка ми разбра за това, направи такава сцена! Как можех да не помогна на собствения си брат? Но какво общо има това с мен? Не е нужно да го нося на гърба си, той е възрастен мъж.
Родителите ми притискат съвестта си и плачат, че брат ми не може да се справи без моите пари. Виждате ли, внукът ми дори няма да има количка. Аз обаче няма да се откажа от пътуването, а и толкова дълго чаках този момент.
Изобщо, толкова се уплашихме, че сега не общуваме с родителите ми. Няма да променя решението си – отивам на почивка, точка. Мама и татко могат да се изсерат. Наистина се надявам, че скоро ще видят светлината.
